Rev 12 | BulCont | STEP | И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди.

Revelation of John 12

Жената и змеят

1 И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди. 2 ^a Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 ^b Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. 4 ^c Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди. 5 ^d Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му, 6 ^e а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни.

7 ^f И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха и нямаха вече място на небето. 9 ^g И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. 10 ^h И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник ^{▼▼ 12:10 Т.е. Христос.} , понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. 11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.

12 Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“

13 А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето. 14 ^j А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея. 15 А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката. 16 Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си. 17 Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус. 18 ^{▼▼ 12:18 В Синодалната Библия 12:18 е част от 13:1, а в Цариградската Библия – част от 12:17.} И змеят остана на морския пясък ^{▼▼ 12:18 В някои ръкописи: „След това застанах на морския пясък“– като начало на 13 гл.} .